Дигитализиране през ред

или с колко години закъснение се движи влакът на дигитализацията у нас

публикувано на: 18.април.2025г. 22.53 ч.
корекции и допълнения: 21.април.2025г.
автор: Христо Генов

електронна поща за връзка относно публикацията: null.code.plus кльомба gmail.com

фактите накратко:
 1.На официалната интернет страница на Народното събрание са публикувани исторически български конституции, но с липса на съществени текстове от предишните техни редакции.
 2.На официалната интернет страница на Държавен вестник (ДВ) е достъпен дигитален архив на броевете му, но само от януари 1989г. до днес.
 3.Частна фирма предлага достъп до дигитален архив на Държавен вестник с много по широк обхват във времето, но срещу такса от няколко хиляди лева годишно.
 4.Проверки и на няколко други възможни източници, за достъп до дигитализирани исторически версии на Държавен вестник и Конституцията, някои частично успешни, други напълно неуспешни.
за повече информация, може да се запознаете с пълната публикация, по-долу.

 Ако сте от по-любознателните и сте посещавали официалната интернет страницата на "Народно събрание на Република България", може би сте попадали и на удобния подраздел "КОНСТИТУЦИИ-АРХИВ". Там е поместена и "Конституция на Република България, 1971" (1), но само и единствено в последната своя версия, преди нейната отмяна. В случай че някой иска да се запознае с текстовете на Конституцията от 1971г., които са действали през почти целия живот на този върховен закон, няма късмет. Подобно е положението и с другите конституции, както и с действащата в момента, която е извън въпросния подраздел. Публикуването само на една редакция на Конституциите, в подраздел обозначен като архив, изглежда твърде неправилно, при положение че има и други редакции. "Архив" обичайно се асоциира с изчерпателност, а допълнително, когато се отнася за исторически документи, всеки подобен пропуск може да бъде възприет и като опит за масова манипулация. Никъде не е упоменато че това е само "ЧАСТИЧЕН архив" на историческите Конституции, което уточнение би било напълно удачно в случая. Когато иде реч за хартиени архиви, би могло да се оправдае подобна икономия, но дори тогава, при положение че става въпрос за върховния закон на държавата, който обичайно не се променя твърде често, би следвало да се даде приоритет на изчерпателността и да се предоставят текстовете на всяка една промяна. В случая, публикуването на пълните текстове за всички редакции на историческите Конституции, не би утежнило значително нито дизайна, нито съдържанието на институционалната интернет страница. Би довело до изчерпателност и яснота. Нали си говорим за дигитализация и предимствата на съшата. Както е публикувано в момента, читателите може да останат с погрешното впечатление, че промените в конституционните текстове са може би рутинни и незначителни, тъй като не е осигурен равен достъп до различните редакции. За професионалните юристи и историци това може би изглежда като нещо незначително, нали все пак има някакви индикации за промените. Но за много други, това е по-скоро едно препятствие за достъпа до пълната информация. Някои ще кажат, че след като тази публикация по своя характер е нещо незадължително, да не гледаме зъбите на подарения кон, както е поговорката. Само ще им припомня, че има и такова нещо като "Троянски кон", при който определено трябва да се оглеждаме много внимателно. А като се върнем на случая с Конституцията от 1971г. (Известна също като "Живковата Конституция"), предишните, непубликувани във въпросния "архив" редакции, са съставлявали върховния закон приблизително от 1971г. до 1989г. Приблизително 18 години живот. Докато публикуваната редакция е била в сила за много по-кратко. Прилагането на такива практики в официални интернет страници поражда множество въпроси. Защо е това препятстване на достъпа до исторически факти? И то факти, за които не може да се твърди, че са с малко обществено значение? Такава орязана историческа информация ли трябва да намират младите поколения, за които бурните събития довели до въпросните конституционни промени са все по-отдалечени и абстрактни? Има ли значение за официалните страници на институциите, коя информация се предоставя удобно достъпна и коя не? Не се ли затруднява по този начин, възможността да се поучаваме и от грешките и от успехите в миналото, както и да разбираме по-добре своето настояще?

 Нека се абстрахираме от това, че в днешно време, от нас реално се очаква да се снабдяване по електронен път с официална информация, независимо че в условията за ползване на много от официалните интернет страници "си връзват гащите", по юридически,  като обясняват нещо от сорта на "ама това не трябва да се приема за официална информация, то е просто така, допълнително".  И какво ще се получи, ако всеки който реално има интерес, започне да търси по законов ред официалната информация? Дали тогава няма да пропищят от институциите, че са претрупани и не могат да се справят? Колко време, усилия и нерви ще се прахосат?

 Да предположим обаче, че някой е твърдо решен да се възползва от благата на финансираната от данъкоплатеца дигитализация и решава да потърси в официалната интернет страница на "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" (2), файлът на брой 39 от 18.05.1971 г., когато е обнародвана споменатата по-горе Конституция от 1971. Конкретният брой е виден от гореупоменатата последна редакция, когато читателят е някой, който е свикнал с юридическите съкращения, но за тези които са имали щастието да не са запознати до болка с относимите особености по документирането на законите, бариерата е спусната. За тях това са просто някакви неясни съкращения. Цитирам: "Обн., ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г.". Мое лично впечатление е, че разбирането на смисъла зад тези съкращения, затруднява хората, които не се занимават често с юридическата материя. Използването на тези съкращения има своята логика в контекста на хартиените юридически книжа и дори за електронните документи в юридически и административен контекст. В същото време, когато публикация е насочена към по-широк кръг от читатели и се цели по-добра разбираемост, са необходими повече усилия от копиране "на сляпо". Дали чрез ползване на отделни файлове и съответно препратки, дали чрез добавяне на връзки към промените, дали чрез добавянето на предишните текстове като редакционни бележки, дали чрез ползването на друг подходящ начин, включването на различните редакции не е нито невъзможно, нито прекалено трудно.

 И така, следва търсенето на въпросния брой в горецитирания източник към институцията "Държавен вестник". Нулев резултат. Изглежда не е дигитализиран този брой. След няколко експеримента с търсачката се налага извода, че има дигитализирани версии от януари 1989 до днес. Не е отбелязан на видно място нито периода, за който има дигитализирани броеве, нито периода, за който няма такива. Нито са отбелязани някакви конкретни броеве, които липсват. Човек може да бъде подведен и да си помисли че ресурса е изчерпателен, до момента в който удари на камък. Изглежда не се намират в този официален ресурс броевете преди 1989г, в който период е и търсеният от нас документ. Нищо, за сметка на това има толкова много шарено-официални снимки из дигиталните дебри на парламента. Включително към новината "Фотодокументална изложба, посветена на Деня на Конституцията, беше открита в Народното събрание" от 16/04/2025 (3). Да им пожелаем при следващото честване на този ден, да не гледат само назад, в миналото, а да могат да представят нещо, което ще е от полза за бъдещето.

 Следва търсене в Интернет, да видим дали няма други източници за Конституцията от 1971г. Ха! В официалната страница на "Конституционния съд" (4) също има исторически Конституции. Проверка и... разочарование. Отново само последната редакция. Е, те нали си ги знаят предишните редакции, може би... Друг резултат от търсенето е страница от Сиела Норма (5). Същия късмет! А беше толкова обешаващо. В описанието на страницата пише: "Сиела Норма ви предоставя Безплатен Държавен вестник. Пълна библиотека с броеве на Държавен вестник от началото на 20 век до днес". Само че, като се отвори страницата на брой 39 от 18.05.1971 г, в която пише че се помещава конституцията от 1971г. се показва единствено последната редакция. Иначе страницата настоява, че това е броят на ДВ от 1971г., но с каква машина на времето са пристигнали в страниците на този брой промените от бъдещите 1990г. и 1991г., не е уточнено. Тук има и един друг важен момент, който може да е причина за темпоралните куриози. В цитираното по-горе описание се говори за безплатен държавен вестник и за пълна библиотека с неговите броеве, но в две отделни изричения, второто от които може да се тълкува в смисъл "Имаме пълната библиотека, но достъпът до нея струва пари", а първото "предоставяме безплатни броеве на ДВ, но никой не казва, че всички са безплатни". По-нататък в публикацията ще дам повече информация за платените броеве на ДВ от Сиела. След всички тези перипетии, от дъщерния проект на Уикипедия, Уикисорс (6), спасяват положението. Там има публикувана оригиналната версия, която е действала години наред, а не тази с нанесените при промяната на режима значими промени. При моето търсене тази версия бе налична и на страниците на адрес www.chitatel.net (7). И така, неофициалните ентусиасти засрамиха официалните институции. В случая изглежда, че ако някой иска нещо по-официално, ще трябва или да си припомни хартиените времена и обществените библиотеки, или да се бръкне в джоба, за да получи достъп до комерсиална правно-информационна система със съответното съдържание. Освен това винаги остава възможността, да опита да упражни правата си по Закона за достъп до обществена информация и по Конституция. Може и да извади късмет.

 Проверка в "Интернет архива" (8) е индикация, че тази "липса" при официалните първоизточници на пълна, удобна и дигитализирана версия на историческите конституционни текстове, датира назад най-малкото до 13 декември 2010г. Възможно е това да е било положението и доста време преди това, чак до първите наченки на дигитализация и Интернет. Може да си помисли човек, че документи като Конституцията и всички възможни броеве на Държавен вестник, трябва да са едни от първите, които да се дигитализират и направят широкодостъпни в държавата. Това явно не се е случило и до днес. И така, от множеството състави на Народното събрание, които са влизали и излизали от управлението, изглежда никой не е намерил за приоритетно, да се дигитализират броевете на Държавен вестник от преди 1989г. и да се направят достъпни от официални източници. Може би има връзка това с обстоятелството, че много от хората в управлението имат достъп до професионалните правно-информационни системи по служебна линия и съответно липсата на приличен достъп до информационни ресурси за Народа, не е проблем за тях.

 Лично за мен е стряскащо, какво е дигиталното ниво на достъпност през 2025г. при официалните първоизточници и то когато става дума за основополагащи документи като Държавен вестник и Конституцията. За съдържащото се в историческите редакции на тези документи е добре да се знае, че те понякога информират за норми, които са действащи с пълна сила и днес. Ако се ползват само с новите броеве и последните редакции, се губи съществена информация. А моето разбиране е, че дори норми, които са отменени, ако не са заместени с различни норми, могат да имат своята тежест при решенията на съдиите, без да претендирам за каквато и да било експертиза в случая.

 А ако сте си наумили случайно, че може да ви помогне изкуствения интелект или друга подходяща технология за преглъщането и смилането на огромното количество информация, която е от значение за Вас и примерно искате да захраните с цялостна и актуална информация векторна база данни, свой модел за машинно обучение или такъв, който е достъпен за Вас под някаква приемлива форма, Вероятно сте сбъркали адреса. Поне за сега. На официалния "Портал за отворени данни на Република България" (9) не намерих дигитализиран архив на Държавен вестник". Проверката за дигитален архив в интернет страниците на "Държавна агенция архиви" (10) бе също така безплодна. Не успях да открия дигитален архив на държавен вестник и в Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (11). Иначе, срещу скромната сума от 3402 лв. с ДДС (намалена от 3780), можете понастоящем да получите ЕДНОГОДИШЕН достъп до дигитализиран архив на държавен вестник от фирма Сиела (12). На стрницата за покупка е посочено, че достъпът е за до пет работни места, което е показателно, че офертата е насочена по-скоро към организации, отколкото към индивидуални потребители. Според информация на Сиела, архивът им обхваща периода от 1920 г. до 1989 г., 180 000 сканирани страници, 13 200 броя на официалното издание и отговаря на наличното на хартия в Националната библиотека.

 Изглежда сякаш хората в управлението на държавата не искат гражданите да имат безпрепятствен достъп до законите от официалните първоизточници. Чудя се,  дали проверяват какво се съдържа в публичната част от виртуалните страници на институциите, които те представляват? Защото за много хора именно това е най-достъпно. Акцент в настоящата публикация е начинът по който се предоставя, публикува, подбира и подрежда дигиталната информация от институциите. Демонстрирано е как може да се стигне до задънени улици и до подвеждаща информация.  Не мога със сигурност да твърдя, че не са свободно достъпни някъде дигитализираните архивни броеве на Държавен вестник, в спретнат и изчерпателен архив, с възможност за сваляне. Но факта, че частна фирма предлага за продажба годишен достъп до подобен архив срещу няколко минимални работни заплати, е индикация за това, че официалната дигитализация не е сработила както трябва в случая. По-долу ще изброя някои от възможните решения, които биха направили така, че да не трябва никой да плаща космически суми за достъп до нещо, което управляващите в държавата имат задължение да ни осигуряват по ефикасен начин. А предвид повишената достъпност през последните 20+ години, на необходимите в случая технологии, неизпълнението на това задължение само подчертава дълбочината на проблема. Вярвам, че предвид напредъка на същите тези технологии, безпрепятствен дигитален достъп до гореупоменатата информация е напълно възможен.

 Следва да уточня, че финансовите бариери са препятствия в този контекст за достъпност на информацията. Финансовите условия неминуемо имат своите причини и тези причини могат да бъдат напълно резонни. Допълнителна обработка, допълнителни функции, свързаност с други решения и т.н. Но от друга страна, за тези които не могат да си позволят цената, дори само файловете съдържащи дигиталните снимки на страниците на ДВ, биха били доста полезни, в случай че бъдат предоставени от съответните институции. Последващ еднократен разход за преобразуване в документи, които могат да бъдат претърсвани по ключови думи, също е логична стъпка, при положение че информацията в тези документи е от законен интерес за гражданите и следва да е обществено достояние. Това не го казвам за да умаловажа положените усилия на хората от Сиела и другите частни компании в тази сфера, те си знаят през какво са минали и колко им е струвало. Те са в своето право да оценят своя труд както намерят за добре. Гражданите от своя страна, имаме правото да търсим директно от държавата същата информация и то при възможно най-изгодни за нас условия. Твърде възможно е да намалее рязко интереса към комерсиални продукти подобни на цитирания продукт от Сиела, в случай на успешната дигитализация за съдържанието на архивните броеве на Държавен вестник и осигуряването на безпрепятствен достъп за гражданите. Получава се един вид конфликт на интереси, страните по който са видни от предоставената информация.

 А до какви последствия е довело бездействието на държавните органи във връзка с дигитализация архивите на ДВ, е видно от цитираните цени, които на практика се явяват непреодолима финансова бариера за голяма част от хората. Хора които по една или друга причина може да искат да се запознаят с тази силно значима част от националното ни историческо и културно наследство. Предвид че отговорното разпространение на нормативни актове и въобще обществена информация, не следва да се възпрепятства, а напротив, следва да се поощрява, не би трябвало да има законови пречки за решаването на визираните проблеми.

 Според действащата през последните десетилетия Конституция:

 Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

 Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности...

 Чл. 41. (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес...

 Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната...

 Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие...

 Дори взети сами по себе си, тези разпоредби, откъси от които цитирам, би трябвало да са достатъчно основание за задействане на поне една компетентна институция и да поставят като приоритет дигитализацията на всички броеве на ДВ, както и последващото им разпространение пред поне един овластен. Да не говорим за това доколко са застъпени решенията за дигитализацията и прозрачността в множеството по-конкретни нормативни и административни актове, проектите за финансиране и предизборните програми на избранниците, където често се поставя на преден план развиването именно на такъв вид ползи за обществото, каквито изглежда не са развити достатъчно в случая с ДВ. Предвид множеството институции, които претендират за свои постижения във връзка с иновации, дигитализация, граждански права, добро управление и т.н., все някъде би трябвало да намери ред създаването на среда за ползване архивните броеве на ДВ. Включително и за районите, които са далеч от архивния фонд на Националната библиотека или от архивите на  други институции където може да се получи хартиен достъп до всички издадени броеве на ДВ (или поне с минимални липси).

 Предвид това, че технологиите за правене на достатъчно качествени дигитални снимки на документи отдавна са нещо широкодостъпно и същевременно решенията за разпознаване на символи, текст и структури стават все по-достъпни и ефикасни, както и във връзка с конкретния случай, по-напредничавите властимащи, както и всички заинтересовани, биха могли да се обединят и да направят следното:

 1. Организиране и промотиране на официалната, държавна дигитализация на всички налични на хартия броеве на ДВ, които нямат цифровизирана версия до момента. Основна цел на кампанията: възможно най-широка достъпност на всички броеве на ДВ, включително за нуждите на машинното обучение и при изграждането на персонални системи за изкуствен интелект. Проучване на наличните решения за осъществяване на дигитализацията и при необходимост набелязване на параметрите за изграждане на нови решения (примерно: решения за OCR и корекция на грешки, подходящи за историческите правописни норми в българския език, които към момента са отменени. Разглеждане на решения със или без ползването на изкуствен интелект).

 2. Организиране, промотиране и координиране на доброволчески кампании във връзка с горната точка.
 3. Организиране на кампания за обработка на документите, насочена към ученици, студенти, стажанти.
 4.Наемане за обработка на хора с увреждания, които искат и могат да свършат тази работа.
 5.Наемане за обработка на безработни с квалификация компютърен оператор или с друга подходяща квалификация.
 6.Обработка на броевете на Държавен вестник на място от служителите в институциите които ги съхраняват, срещу съответната компенсация за положения труд.
 7.Наемане на изпълнители по Закона за обществените поръчки, където могат да се включат и тези, които вече са дигитализирали частично или напълно архивните броеве на Държавен вестник.
 8.Организиране и промотиране по подходящ начин дарителски фондове за ускорено постигане на целите, чрез опростено финансиране на разходи по горните точки, отворен за всеки дарител. Примерно може да са насочени различни фондове към професионалисти в юридическата, финансовата, административната сфера, ИТ, Индустрия, наука и т.н.

Тази последна точка определено има спорен характер и някои ще са в правото си да не я одобрят, тъй като те така и така плащат данъци за целта. Предвид обаче че повечето граждани на практика имат силно ограничени възможности да въздействат върху детайлите при разпределяне на обществените средства, организирането на целеви дарителски фондове, които са в категориите позволяващи данъчни облекчия, ще даде възможност за насочване на част от същите пари, които така или иначе ще се дадат за данъци, да бъдат насочени за нещо по-конкретно, по желание на данъкоплатеца. Вярвам в случая с дигитализацията на ДВ, че дарение за това,  може да  бъде определено като дарение културата. Примерно в "ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО" е указано изрично, че Министърът на културата има задължения във връзка с дигитализация на културното наследство.

 Спортния тотализатор също следва да разпределя средства за култура.

  Възможно е да не споделят власт имащите виждането, че историческите броеве на Държавен вестник са културна ценност. В този случай остава възможността да се организират фондове към нестопански организации, които са регистрирани за общественополезни цели.

 А пък ако се появи междувременно, примерно в интернет страницата на Държавен вестник или на Националната библиотека, готов за сваляне, целият архив на ДВ с качествена снимка на всяка страница от всеки наличен брой, с право свободно да се ползва тази дигитализация, ще бъде приятна изненада и работата по горните точки ще се облекчи значително. Не че следващите стъпки ще са лесни. Но ще бъде някакво начало. 

 Така ще се махне поне една от пречките за развитието на по-качествени и широкодостъпни правно-информационни системи занапред. А публикуването на видно място в официалните страници би помогнало на хората, които са избрали да се информират от официални институционални  първоизточници. Също така, не трябва да се забравя за неофициалните източници, че днес ги има, но утре може да станат внезапно достъпни. Не че същото не може да се случи и с институциите, но изглежда като добра идея към момента, да сме по-взискателни към тях, предвид че работят с обществени средства.

 Лично за мен следва предприемането на редица от действия свързани с горното, защото след като се разрових относително дълбоко по темата, останах с убеждението, че проблемът съвсем не е незначителен, въпреки че определено има и нерешени проблеми с по-висок приоритет. В същото време не е трудно да се забележат връзките на множеството по-малки, нерешени проблеми с липсата на решение за по-големите.Живот и здраве, за предприетите действия и съответните резултати ще пиша при първа възможност.

 Също така е добре, да не забравят хората, които получават заплащане и други привилегии осигурени с обществени средства, че такова животно като "Гражданин на пълен ден" обичайно не съществува в природата и би било добре тези, които виждат нередностите "отвътре" и "отблизо", най-малкото да сигнализират за тях вътрешноведомствено, а защо не и да се включат по друг подходящ начин, извън служебните задължения. Вероятно няма да е нито лесно, нито безопасно това, но всеки сам си преценява.

 Интересно е за отбелязване, че в интернет страницата на Народното събрание има дигитализиран архив на стенограмите от пленарните заседания (13) датиращ назад до 1879г. Там би следвало да се съдържат текстове, които в последствие се обнародват в ДВ. Това няма да е пълното съдържание на броевете, но определено ще е значима част. Вярно е също така, че няма да е изчистено и подредено това съдържание, но това пък предоставя възможност, да се тестват на практика различни технологични решения, включително технологии в сферата на изкуствения интелект. Поне на теория, след подходяща обработка може да се уползотворят тези вече дигитализирани данни с помощта на ресурсите налични и към днешна дата, при INSAIT (14), а в бъдеще време, в случай на успешна реализация биха могли да се ползват и ресурсите на многомилионния проект BRAIN++ (15). Естествено, заради енергийната ефективност или по други относими съображения, би могло да се ползва и нещо друго.

 По време на проучванията за тази публикация забелязах също, че има възможност да се ползва за някои исторически справки и друга комерсиална правно-информационна система, която позволява платен достъп до български правни текстове, чрез SMS с добавена стойност. 2.40 лв. с ДДС за 2 часа достъп и 4.80 лв за 5 часа. Фирмата е АПИС (16). Примерно, могат да се свалят от там към момента отменени редакции от исторически български конституции.  Вярвам че има и други правни системи, които би следвало да разполагат с историческите текстовете от ДВ под някаква форма, но за момента не съм запознат достатъчно. Може да се изпраща информация в тази връзка на посоченият горе имейл.

 А в "Дигиталната библиотека" на Народна библиотека „Иван Вазов“ (17) има множество  дигитализирани броеве на Държавен вестник, които са леснодостъпни за четене, но е затруднено изтеглянето за последваща обработка. Това е индикация, че е възможно да възникнат спорове при последващата им обработка, поради което ще се опитам да се свържа с тях, за разяснение. Независимо от това, ще предложа към този дигитален архив да има препратки от интернет страниците на Народното събрание и ДВ. Напълно възможно е да има и други места, на които се намира дигитализиран Държавен вестник. В случай че някой разполага с информация и желае да я сподели, може да се свърже с мен на посочения в началото имейл.

 Следва да уточня, че не целя реклама или антиреклама на посочените фирми. Същото се отнася и за посочените институции. Представената информация е през моя личен поглед и цели да запознае читателите с обстоятелства, които съм намерил за важни. Възможно е да съм допуснал грешки, непълноти и неточности. В случай че откриете такива, може да се свържете с мен, за да направя корекция. В случай че представител на фирма или институция чувства, че съм го засегнал неоснователно, може да се свърже с мен от публично оповестен, официален имейл на съответната институция. При желание, след потвърждение, ще осигуря на същия, право на отговор чрез публикуване на писмото и чрез препратка приложена към настоящия материал.

 В тази публикация съм описал обстоятелства във връзка с дигитализацията най-вече на Държавен вестник и основни закони като Конституцията, което не означава обаче, че темата се изчерпва с тях. Важно е да не забравяме, че от безпрепятствен достъп до обществено значимата информация могат да спечелят всички. Е, почти всички...

относими препратки, актуални към датата на публикуване:

1. https://www.parliament.bg/bg/19
2. https://dv.parliament.bg/
3. https://parliament.bg/bg/news/ID/6238
4. https://www.constcourt.bg/bg/legal-info-95
5. https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/516706304/issue/347/konstitutsiya-na-narodna-republika-balgariya-ot-1971-g?resolution=detected
6. https://bg.wikisource.org/wiki/Конституция_на_Народна_република_България_(1971)
7. https://www.chitatel.net/konstitutsiya-na-balgariya-1971/
8. https://web.archive.org/web/20101213010547/https://www.parliament.bg/bg/19
9. https://data.egov.bg/
10. https://www.archives.government.bg
11. https://www.nationallibrary.bg/
12. https://www.ciela.net/products/product/63/no/arhiv-na-darzhaven-vestnik?resolution=detected
13. https://parliament.bg/bg/plenaryst
14. https://insait.ai/
15. https://www.mig.government.bg/vsichki-novini/v-balgariya-sthe-se-izgrazhda-fabrika-za-izkustven-intelekt/
16. АПИС (16)
17. Народна библиотека „Иван Вазов“ (17)